Как да спрем лошия selftalk. 5 стъпки.

От известно време (къде заради алгоритмите, къде от любопитство) се борим с две неща: навика и мозъка. Навика да се самосаботираме и мозъка, играещ по своите си писти в комфортната му, уютна среда на познатото.

Следим много mind guru-та и всевъзможни coach-ове по темата и днес… Drumroll…

Синтезираме есенцията на навика, златната среда, нищо-правенето и това как мозъка ни работи за тях.

visual credit: Pinterest / Alice Chappell

1.     Не помагаме искрено на хората на хората, които не харесваме. И ако не помагаме на себе си, това значи ли че не се харесваме?

Как говорите с приятелите си, когато имат проблем: с любов, разбиране, утеха. Ако не говорите по същия начин на себе си в слаби лични моменти… това често означава, че не обичате достатъчно себе си. Живота е по-лесен и хубав, и се случва в наша полза, само когато искрено обичаме себе си, когато правим осъзнати промени за по-добро ментално здраве, когато разберем, че всичко зависи само от нас, когато слагаме граници и когато знаем, че положителното днес ще привлече още по-положително утре. И ако искаме да сме по-добри… трябва да започнем със това, да бъдем по-добри към себе си.

2.     Личния ни self-хейтър не е нашият личен глас.

Често пъти (винаги!) ситуацията: „не си достатъчно“ е момент от миналото. Такъв, в който някой, който възприемаме като авторитет (майка, учител, наставник и т.н.) ни е казал нещо, което толкова ни е обидило, засрамило или наранило, че то се е запечатало в главите ни завинаги. Моят, xoxo, Angie личен пример по темата е от ранните ми тийнейджърски години. Носех очила, пеех в хор… класически nerd. Понеже хора беше, не кой да е а „Детски радохор“, най-голямата награда за всеки хорист работил години за нея бе турне в Япония. Един месец обикаляне на страната. И точно преди моето турне в Япония, което ми отне около 10 години пеене в хора, диригента ме извика и каза: „Ако не отслабнеш, не само ще те махна от последната редица, но и от турнето!“

Какво причинява това на една 15-годишна тийнейджърка, която освен че е винаги най-висока от всички е и идея по-едра… ами причинява следващи 20 години прекарани в чувство на: „Не си достатъчно готина. Да, забавна си, умна, хората ти се кефят… ама просто не си достатъчно готина защото просто си повече Бухта отколкото Барби. И никога няма да те харесват достатъчно. Няма как!“. Как това се трансформира в selflove? Разбираме, че това е осиновено вярване и то не е наше лично такова. Спомняме си гласа на човека казал ни го за първи път. И му слагаме име. И всеки път, когато това токсично, нараняващо ни вярване се появи отново си казваме: Аааа, знам те кой си. Ти не си мен и  това изобщо не е моята мисъл и не се отнася за мен днес. Сама избирам своите мисли и това не е нещо вярно и не се отнася за мен. Защото аз съм супер готин човек, топ мацка и ти изобщо не си истина.“

3.     Не се само-наказвайте за неуспехите и успехите си. Дистанцирайте се от емоцията и вътрешния си критик.

Предприемането на дадено действие винаги е достатъчна мотивация да оборите чувството на: не мога сега/днес, не ми се занимава, имам толкова други неща.

Колко пъти отказвате предложение, защото не мислите че сте достатъчно добри за него. Колко пъти не отивате до фитнеса, защото имате стабилно само-извинение да го пропуснете. И колко добре се чувствате, когато приключите 20-минутното тичане на пътека след като сте си го наложили, въпреки всичко?

Истината е, че малкия ни self-хейтър подлежи на превъзпитаване. Гласа му лесно може да бъде пренастроен от саморазрушени, към самовъзхищение.

Как нахъсвате приятел, когато му предстои нещо важно? С желание, енергия и искрена емоция.

Ето малко упражнение: Изберете сфера, която обикновено премисляте и която ви плаши до степе, в която всичко се (извинявам се) преебава и то гръмко! Опитайте да се разпознаете емоцията и гласа и се нахъсайте вътрешно все едно нахъсвате приятел. Защото знаем, че когато говорим със скъпи хора, със сигурност не е по начина: „е добре де, голяма работа, скапа се, ще се оправи“ или „Е тоя път яко осра нещата“… точно обратното обръщаме се с разбиране и любов: „Дай да видим какво можем да направим, ще намерим начин да оправим нещата“ Направете го и за себе си. Не веднъж, а правете го така всеки път. Иска се самодисциплина, да. И инат до някаква степен. Но работи.

4.     Награждавайте се за успехите и хубавите си моменти, за неуспехите… също.

Вариант едно: Често подминаваме  набързо успехите си и ги приемаме за даденост. Още по-често драматизираме с дни и месеци неуспехите. Звучи познато? Нашето приятелче мозъка, а?

Вариант две: Неглижираме успехите си за да не се чувстват останалите  неудобно от постиженията ни, защото не искаме да изпъкваме от тълпата. Някак некомфортно ни стои.

За да обичаме себе си трябва да започнем да се зачитаме. И разпознаваме. Ако се чувстваме некомфортно да говорим за постиженията си. Първа съпка е да пишем за тях в планерите си, нашироко и с възторг. И не, не става въпрос за арогантното и натякващо хвалене. А вътре в себе си, с доброта.

Не като егоцентрик, а като мажоретка.

Не по начина: ти си най-добрия, всички други са нищо, а с думите: много яко го направи това, добро решение, виж колко хубаво се получи.

5.     Пишете на ръка!

Coach-овете препоръчват в края на деня да пишем 3 хубави неща, случили се днес. Дори малки, но благодарение на нас. Аз (Анджи) предпочитам да правя това сутрин, с писане на 3 неща, за които съм благодарна. Така деня ми стартира с подреждане на мислите, задачите и главата. Следват 3 слънчеви поклонения. Чаша вода. Кафе и книга. И после работа. Да, иамм време сутрин, защото не работя работа от  9 до 17ч… но пък и ставам достатъчно рано, че дори и да съм в матрица, бих го правила. Защото това е моето лично и само мое, посветено на мен време. В тишина. В осъзнаване.

Слагам временна точка тук защото мога мноооого да говоря за пътя си на само-обичане и колко точно практика, време, само-налагане и грешки ми отне. Надявам се, че тези два блогпоста и общо 2000 думи биха помогнали и на теб, badass babe. Защото аз вярвам, че що си тук, значи тук е трябвало да бъдеш. И още повече вярвам, че това е само началото на всичко приказно, което можеш да постигнеш за себе си.

Xoxo, Angie.

Side note: текста е авторски и провокиран лични преживявания и от подкаст по темата.

Няма медицински или диагностичен, а само selflove характер.